Група по Ядрена структура

Новини

Започва нов курс по Ядрена Aстрофизика.

Теми за бакалавърски дипломни работи:

• Изследване характеристиките на детектори от LaBr₃(Ce)
• Гама спектроскопия на ядра от интерес за Ядрената астрофизика
• Ядреноструктурни изследвания в рамките на модела на взаимодействащите си бозони

За нас

Активната дейност на групата в последните десет години е в следните области:

• Спектроскопия на неутронно-богатите ядра. В рамките на този проект, финансиран от Фонд "Научни изследвания" по конкурс "Млади учени" за периода 2005-2008 г. и по конкурс "Развитие на научния потенциал" за периода от 2006 г., е изследвана структурата на неутронно-богатите ядра и еволюцията на ядрената колективност в масовата област А=100-120. Изследванията по проекта се провеждат в рамките на сътрудничество с изследователски групи от Центъра за Ядрена Спектроскопия и Масспектрометрия (CSNSM- Orsay, France) както и с групата по Ядрена физика към Университета на Брайтън (University of Brighton, UK). Структурата на неутронно-богатите ядра е изучавана посредством спектроскопични методи приложени за ядра, получени като фрагменти при индуцирано делене и релативистко делене на ²³⁸U. В рамките на този проект работим в тясно сътрудничество и с изследователи от групата по Теория на Атомното ядро към ИЯИЯЕ-БАН.
• Спектроскопия на ядра, близки до свръхтежките. Дейността ни в това направление започна през 2006 г. с участието на членове на групата в цикъл от експерименти на "Василиса"- Дубна (ОИЯИ, Русия). Участието ни в този проект е финансирано в рамките на проекта по конкурса за "Развитие на научния потенциал".
• Ядрени времена на живот. Групата ни има традиции и в разработване на методи за измерване на къси времена на живот. През 2001 г. Елена Георгиева разработва нов метод RAM (Recoil Anisotropy Method) за измерване на наносекундни времена на живот (NIMA474 (2001) 132), който използва анизотропията на сянката, която хвърлят колиматорите на комптъновата защита върху германиевите детектори.

  Изследванията по измерване на ядрени времена на живот понастоящем са свързани с изучаване отклика на сцинтилационни детектори от LaBr₃(Ce), които имат времева разделителна способност от около 200 пикосекунди и енергетично разрешение от 3% за линията на ¹³⁷Cs. Тези изследвания са в рамките на проекта PARIS целящ изграждането на многодетекторна система от сцинтилационни детектори от LaBr₃(Ce) към проекта SPIRAL2 (GANIL, France).

• Ядрени бази данни. През 2006 г. в сътрудничество с д-р Ф.Кондев (Argonne National Lab, USA) бе направена първата за България оценка на ядрено-структурни данни. Работата по масовата верига А=200 е публикувана в Nuclear Data Sheets A108 (2007) 1471.

нагоре