Н а Х р и с и
на Хрисимира Маринова Скромността краси човека когато от душата му извира, тя пленява ни полека-лека и дъхът ни после често спира. Смирението е дар тъй щедър, призван е този, що го има, с присъствието му всеки ден е ведър, самият той не знае що е зима. Благовъзпитаният обич носи на подлец, предател и на враг, за любов той никога не ще запроси дори прекрачил майчиния праг. Щом трите ценности събрал си, Боже, в една душа тъй земна и красива, значи хрисим да е всеки може, ала Хрисимира само на една отива. |