Благодарение на високоточните космологични данни, най-вече от сателита Planck, описанието на нашата Вселена в рамките на стандартния космологичен модел — така наречения ΛCDM модел — стана изключително прецизно. Въпреки това, остават някои съществени разминавания между измерванията, направени за ранната и за късната Вселена. Най-известният пример е разликата в стойността на константата на Хъбъл (H₀), която вече достига статистическа значимост от 5σ — показател за сериозно несъответствие.

Проф. Лука Висинели първо разглежда настоящото състояние на наблюденията — как данните от Planck, барионните акустични осцилации (BAO), свръхновите и гравитационното лещене заедно ограничават параметрите на космологичния модел и показват несъответствия между различни епохи на еволюцията на Вселената.

Особено внимание се обръща на последните резултати от проекта DESI, които все повече сочат към лека промяна в уравнението на състоянието на тъмната енергия. Това предполага, че тя може да не е напълно постоянна, както предвижда ΛCDM моделът, и така се открива възможност за нова физика отвъд стандартния модел.

След това ще се обсъдят различни теоретични модели, които се опитват да обяснят тези напрежения. Сред тях са промени в ранната Вселена — като ранна тъмна енергия, допълнителни релативистични частици или вариращи константи, както и сценарии от по-късен етап, включващи еволюираща тъмна енергия и взаимодействия в тъмния сектор.

В заключение се посочва, че бъдещи мисии като Euclid и Rubin ще играят ключова роля в изясняването на тези проблеми и ще помогнат да се разбере дали наистина има нужда от нова физика отвъд ΛCDM.