Един ден аз отправих взор
в имота на съседния ни двор,
градината пращеше от пъпеши и дини
и дървета пълни със смокини.

Денят бе дълъг и горещ,
догаряше като безкрайна свещ;
дойде нощта като жена прохладна
и момента във обятията и да се прокрадна.

Прескочих общата ограда лесно
и хвърлих се в бостана бесно;
погълнах много зеленчуци - хрус-хрус,
макар да имаха на тикви вкус.

След туй се движех доста трудно -
причината дърветата да атакувам мудно;
но нали бе всичко на аванта,
напълних с плод една голяма чанта.

Веднага щом привърших с тази стъпка,
по мен пробягна гладна тръпка;
първата смокиня бе горчива,
а втората пък твърда и тръпчива.

За трета не остана време,
под напора на тежко бреме
под мене клона се прекърши
и визитата ми на дървото свърши.

Тоз момент за мене бе превратен -
реда на падане оказа се обратен;
първо аз натъртих си ребрата,
после клона ми се свлече на главата.

Това бе най-малкото, което ми се случи,
след миг ръката ми капан улучи;
веднага изревах като ранена мечка,
за всеки случай и като котка във горяща печка.

Връщах се във тъмното по мойте дири,
когато край ушите ми куршум изсвири;
пристигна от ловждийска пушка,
собственикът на имота бе ме взел на мушка.

Вероятно от пробудената жажда за живот
обля ме мигновено тежка пот;
втурнах се, но се препънах в жица
и се пльоснах по корем във някаква варница.

На косъм бях да се удавя
но успях и с тази трудност да се справя;
ала в тъмното със новата премяна
превърнах се в мишена най-мечтана

Бях близо до оградата заветна
когато черно куче върху мен се метна,
бе битка безмилостна и люта,
победих, но пък куршум ме жегна в бута.

С последни сили, но с късмет
открих пролука в гъстия и остър плет,
сгреших обаче в своята преценка
и тук се разигра финална сценка.

Така заклещен в неудобна поза
получих бой във конска доза,
горката пушка, и тя пострада
във задните ми части счупи си приклада.

Оттогава всяка нощ сънувам пъпеши и дини
отвътре пълни с сладко от смокини
отвън пък с фигурки от вар
тъй дълго печени на жар.

А вечер с дядо щом поседнем
пред камината на топло,
щом той разкаже за войната,
аз от болка вия към луната.