Н а   Х р и с и

на Хрисимира Маринова

Скромността краси човека
когато от душата му извира,
тя пленява ни полека-лека
и дъхът ни после често спира.

Смирението е дар тъй щедър,
призван е този, що го има,
с присъствието му всеки ден е ведър,
самият той не знае що е зима.

Благовъзпитаният обич носи
на подлец, предател и на враг,
за любов той никога не ще запроси
дори прекрачил майчиния праг.

Щом трите ценности събрал си, Боже,
в една душа тъй земна и красива,
значи хрисим да е всеки може,
ала Хрисимира само на една отива.