На Ради
                 послучай 4 години от залюбването ни


Във тази тиха нежна нощ
в сърцето ми нахлува с мощ
споменът за вечерта вълшебна,
когато любовта ни нас издебна
и приятелски ни пусна във бездънна яма,
където време и разсъдък нивга няма.

Душите ни стопиха се в пещта красива
и в сплав попаднаха в градината бодлива,
която той, Животът, представлява,
но с чарът си ни постоянно удивлява. 
И беше щастие, и беше мъка -
достойни за съжителство и за разлъка.

Скъпо Раде, Шуши мила,
болката гнездо в душата ти е свила,
но нека заедно да я превърнем в радост,
животът ни да цъфне и потъне в сладост.
Да вземем прошка и до дъх последен
с любов да топлим се взаимно
                         пък и всеки облак леден.

                       София, август 2009 г.