На e-mail-а той бе истинският бог,
специалистите изпадаха във шок,
германците го взеха като рядък ум
без да вдигат много-много шум.

Там мислеха го за американски мъж,
това го радваше, ала си казваше "задръж" -
обществото българско му беше дало възпитание,
така обрече го на цял живот страдание.

Часът по немски бе същинско забавление
щом Митко се опитваше да каже цяло изречение.
Курсистите припадаха в сълзи от смях,
дори учителят се включваше към тях.

Око му хвърли млада италианка,
без да подозира, тя бе истинска душманка -
да го вземе искаше в Италия,
отърва се някак, върна се в България.

Сега това съкровище е пак сред нас,
на него радваме се всеки час.
В ответ на нас е спретнал той велик купон,
"наздраве" ... май увлякох се, "пардон".