Социологическите проучвания в западните демокрации показават непрекъснато и катастрофално спадане на доверието към институциите на властта и политиците, независимо от състоянието на икономиката или други постижения на властта.
Така например в САЩ през 1964 г. 62% от хората вярват “че правителството прави верните неща през по – голямата част от времето”. Тридесет и шест години по-късно – през 1998 г. само 13 процента са съгласни с горното твърдение. Същата година на въпроса: “Вярвате ли, че средния сенатор ще действува от морална гледна точка правилно” само 2% казават “Да”.
Този масов “синдром на неразбиране” предизвика в страните с традиционната (западна) форма на представителната демокрация широка дискусия за необходимостта от фундаментални промени към директна демокрация, при запазване на основните атрибути на демокрацията: справедливост, честност, истина, вяра и баланс.
Най–старият дебат на тази тема, започнал още от Платон и Аристотел за същността на демокрацията е как гражданите да управляват себе си – чрез посредници или чрез директно участие в управлението т.е. като изберат съответно представителната или директната демокрация. Пример за директно участие на гражданите в управлението днес т.е. за директна демокрация са предвидените в почти всички конституции възможности за провеждане на всеобщо допитване – референдуми по особено важни въпроси за обществото – например за формата на управление (монархия или република), за забраната на абортите и други. От тогава обаче близо 2000 години поради липсата на разумна технология човечеството не е имало друга алтернатива освен управлението чрез посредници - получили това право по наследство или чрез избор, т.е единствената алтернатива е била представителната демокрация.

Представителната демокрация днес разделя управлението на държавата на три независими власти – законодателна, изпълнителна и съдебна с основни функции и правомощия съответно – да изработва закони, да ги прилага и да решава въз основа на тях възникнали спорове. Директната демокрация може да запази това разделение в началото като за нейното изграждане основна роля играят следните фактори:

1. Бързото навлизане на интерактивните цифрови технологии в практиката. При тях аудио, видео и данни се предават с единна мрежова платформа и конвергенцията обединява функциите на телефона, телевизора и компютъра в едно общо устройство. В редица страни се извършват избори или допитвания чрез всеобщо гласуване по електронната мрежа с многократно по – малък бюджет в сравнение с обикновенната практика. При това сигурността и достоверността са по-големи, поради криптиграфските възможности на цифровите технологии.

2. Голямото и засилващо се разочарование на гражданите от липсата на интерактивност, т. е. На активно взаймодействие на властите с гражданите в процеса на управлението при сегашната, представителната западна демокрация. Под интерактивност се разбира всяко временно прекъсване на един започнал процес за да бъдат уточнени и въведени нови параметри за настройка, след което той отново продължава, отново може да бъде спрян и настроен и т. н. Това е терминология заимствувана от цифровите технологии, където интерактивността е част от същността им.

Всяка изпълнителна власт, респективно всяко правителство представлява динамична съвъкупност от цели, структури и функции за:
1. Подържане на колективна сигурност,
2. Административно обслужване и регулация,
3. Обеспечаване на инстуционалната инфраструктура на икономиката,
4. Подържане на високо-продуктивно население чрез образование и здравеопазване.
Правителството се превръща в Е – правителство, когато въведе по целия фронт на динамичната си съвкупност съвременните цифрови и мрежови технологии за промена на форматът и структурата й. Така например в областта на административното обслужване става възможен тогава за реализация форматът Pi.24.7.365.N.M, превръщащ сегашната административна парадигма в обслужването от бюрократична в услуга на гражданите. Със символът Pi е означена най–общо областта на услугата: данъчна, банкова, борсова, митническа, градоустройствена, здравна, имотна, управленска, транспортна, статистическа и т.н. Числата 24, 7 и 365 означават, че всяка административна услуга е достъпна за клиенти (правителствени и неправителствени организации, фирми и граждани) съответно 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата и 365 дни в годината. Числото N, за което няма ограничение представлява броят на възможните точки за достъп до услугата, която един клиент (включително и от чужбина) може да получи по желание в офиса си, в дома си, в Интернет – кафето или други специализирани за това места като “Фронт-офиса” и т.н. Със символа M се означава, че форматът е отворена величина и може да се добавят и други “екстри”, като език на услугата по избор: на български, английски, немски, руски, гръцки, турски и т. н.
Така през 21 век Е – управлението става стратегия без алтернатива за правителство, което желае да изгради приятелски ориентираната среда без бюрокрация и корупция за частния и публичния сектор и да създаде условията за висока добавена стойност в икономиката.
Редица правителства (САЩ, Англия, Франция, Германия, Норвегия , Канада, Австралия, Унгария, Италия, Нова Зеландия, Швеция, Австрия, Холандия, Гърция, Бразилия и други) реализират вече национални програми и стратегии по Е – правителство, втори ( Швейцария, Полша, Испания, Египет, Кипър и други) ги разработват сега, а трети са оставили засега това на неправителствени организации. В програмите освен изграждането на мрежовата инфраструктура и промени в законодателството се акцентира и върху образованието и масовото обучение по Е – управлението.
Програмите на правителствата с демокрация от западен тип предвиждат до 2006-2010 година те да се превърнат в Е – правителства.
Българското правителство разработва своя програма за Електронно правителство и адресът на порталния му сървер е http://www.portal.government.bg

Директната демокрация е възможно само когато съществува технология с която гласуването и резултатите да се получават за разумно късо време - примерно на един ден. Днес цифровата и мрежовата технологии изцяло позволяват това. Работата на правителствата по изграждане на Е-управлението предвижда 100% достъп на населението до правителствения портал – високоскоростна информационна магистрала с висока степен на защита. Законопроектите или група от законопроекти се подлагат през правителствения портал по разработена методология на оценка от населението. При приемането им законодателното тяло взема пред вид оценката на населението и при необходимост подлага отново на масова оценка ключови детайли и т. н. Това именно е интерактивното законодателство и политика в действие при директната демокрация.

Цифровата и мрежовата технологии ще изменят кореннно и организацията на работа и на съдебната система, като повишат преди всичко нейната ефективност и сигурност, чрез използуване на електронния подпис и електронните документи. Цифровизацията и систематизирането на архивите на съдебната система, включително и в нотариата и държавната администрация ще изисква обаче определено време и усилия.

Днес високите технологии създават не само най-високата добавена стойност в икономиката, но и обуславят най – динамичните и фундаментални промени в политическия и обществения живот като Глобализацията, Е – демокрацията, Е – управлението и т. н. Синдромът на “високото недоволство” от управлението, включително и в страните с висок икономически стандарт, демократични ценности и морал кара обществото в тях чрез високите технологии да трансформира хилядолетната представителна демокрация в нова, много по - близка до пряката демокрация.

Последното десетилетие показва, че и за България също е характерен горния синдром, като прехода към пазарна икономика създава допълнителна динамика и натиск върху нея. Е – демокрацията и Е – управлението за нас също са единствения инструмент в изграждането на хоризонтите за Развитие и Просперитет.