Търсене
Close this search box.

Физическият факултет отвори врати по случай Европейската нощ на учените 2021

На 25 септември се състоя Европейската нощ на учените с участието на Физическия факултет. Факултетът отвори врати за своите посетители и бяха представени множество експерименти, проекти и беше предоставена възмойност за посещение на лабораториите на факултета. Вижте част от програмта на факултета.

Как се разработват синоптични карти?
Филмът представя част от работата на дежурния синоптик  в Националния институт по метеорология и хидрология. С участието на докторант Виктория Клещанова, Физическия факултет на СУ.

Експериментално конструкторско бюро към Физическия факултет
Филмът представя работата на един млад екип по два основни приложни проекта: Планетариум Андромеда и Боен авиационен симулатор Фотоника. С участието на докторант Недислав Веселинов, Катедра Радиофизика и електроника към Физическия факултет на СУ, Апостол Спасов, Янислав Мирков и др.

Поредица от демонстрации, свързани с плазмени технологии (2021)
Плазмена сфера и музикална намотка на Тесла (с участието на Светлана Лазарова – студент във Физическия факултет на СУ)

Разряд с плъзгаща се дъга (с участието на Веселин Василев – студент във Физическия факултет на СУ)

Как да си сготвим плазма с микровълнова печка? (с участието на Михаил Шматок студент във Физическия факултет на СУ)

Плазмен стълб (с участието на докторант Владислав Иванов от Катедра Радиофизика и електроника, ФзФ)

Малък реактор за ядрен синтез (с участието на Господин Маринов – завършил бакалавър от Физическия факултет на СУ)
Накратко за късите импулси и за оптичните вихри
Филмът е посветен на дейността на Лабораторията по фемтосекундна фотоника към Физическия факултет на СУ и по-конкретно с темите, касаещи оптика на свръхкъсите импулси и сингулярна оптика. Участват: проф. дфзн Александър Драйшу, ръководител на лабораторията и ръководител на Катедра Квантова електроника и гл.ас.д-р Николай Димитров.

Раманова спектроскопия – да видиш невидимото
Филмът е посветен на един експериментален метод, използван в най-различни области на науката, а именно: Раманова спектроскопия. Участва проф. дфзн Мирослав Абрашев, катедра Физика на кондензираната материя и микроелектроника към Физическия факултет на СУ

Лаборатории по геофизика
Филмът представя дейностите на две лаборатории към Катедра Метеорология и геофизика на Физическия факултет на СУ – Лаборатория Геофизика проф. Иван-Асен Петков (1915-2005) и Лаборатория Сеизмика и сеизмично моделиране. С участието на доц. д-р Ренета Райкова, гл.ас.д-р Гергана Георгиева, д-р Люба Димова – всички от Катедра Метеорология и геофизика, Физическия факултет на СУ, студентите от специалност „Астрофизика, метеорология и геофизика” Калина Стоименова и Драгомир Драгомиров.

Отвъд пределите… наука и технологии чрез и за светлината
Филмът е посветен на изследвания, които обхващат една широка област, известна като оптика на свърхбързите явления и технологии, която има за цел да се надкрачат пределите при създаване на светлина с определени свойства и чрез нея да се разработват нови мултидисциплинарни приложения.
Основните научни проекти са свързани с:
1) разработване на нови методи за създаване и манипулиране на ултракъси (ps, fs) светлинни импулси в различни спектрални области;
2) чрез светлината разработка на приложения в химията, физиката, биологията и индустрията.

С участието на д-р Иван Бъчваров, ръководител Лаборатория по лазерна физика и приложения към Физически факултет на СУ, докторантите Калоян Георгиев и Любен Петров, Димитър Велков – студент и Виктория Галчина – гимназист.

Плазмени технологии
Филмът представя работата на изследователската група от Физическия факултет на СУ, която се занимава с плазмени технологии и третиране на газове. Основният фокус е върху плазмата и нейните различни проявления и приложения. С участието на доц. д-р Станимир Колев, ръководител Катедра Радиофизика и електроника, Физически факултет на СУ, доц. д-р Цветелина Паунска, Катедра Радиофизика и електроника, докт. Владислав Иванов, студенти от Физическия факултет на СУ.

Изложба „Лица“ от историята на физическите науки
Във връзка с инициативата „Европейска нощ на учените“ във фоайето на сгр. А на ФзФ беше представена изложба „Лица“, която включва пет постера (които вече са монтирани в коридора на деканата, на ет.4, сгр А). Материалите и снимките подготви г-жа Пенка Лазарова, изследовател на историята на физическите науки и автор на редица

статии и книги и за видни български физици, отговорен секретар  на  сп. „Наука“ и  „Светът на физиката“; също така и дългогодишен уредник в Националния политехнически музей и медиатор между науката и обществото. Техническото оформление и представянето бяха направени от Галя Деянова, физик от катедра „Обща физика“.

Изложбата „щрихова“ периода от създаване на Физико-математическото отделение (ФМО) към Висшето училище до 50-те години на миналия век. Тя включва  постер с видни учени-физици, петима от  които са били ректори на Университета, снимки на колегията от разглежданите десетилетия, кратка история на създаването на ФМО: учебни планове, Правилник на ФМО и някои по-важни събития и факти. Заключителното табло е посветено на „нефизическите“ творби на физиците-художници Антония (Нина) Пеева и Петър Паунов и включва техни скици на преподаватели от 50-те години на миналия век.

Бяха показани и основни исторически трудове, с които всеки може да започне собствено пътуване из историята на физическите науки: преиздадената история на СУ от първият му юбилей, на проф. Михаил Арнаудов, Историята на СУ от първите 130 години под редакцията на Иван Илчев и колектив, историческия труд на академик Милко Борисов „За себе си и другите за него“, „Видни физици от СУ“ с редактор проф. Ив. Лалов, „Бележити български физици“ с редактор проф. Парашкева Симова, „Проф. д-р Елисавета Карамихайлова – първият български физик“ с автори  П. Лазарова  и проф. Н. Балабанов, „Софийският университет и науката. Том 1. Висшето училище в София (1888-1904)“ на В. Калканджиев, дългогодишен директор на НИС – СУ, „Университетската физика в България (1889 – 1949)“ на доц. Г. Камишева, уредник в Музея на физическите науки към БАН, статията на акад. Георги Наджаков „Мисли и спомени за Университета“, изследването на д-р Николина Сретенова „Драмата на П. Бахметьев“, а също и портрет на Мария Кюри, направен от доц. Нина Пеева.“

Грация и гравитация
Мария Донева, поезия
Весела Димова, д-р Илиана Петрова Саласар и Димитрина Бонева (музика и танц)
Пенчо Маркишки, лекция „Комети“