Факултетни семинари

Плазмоника

Дата на провеждане: 26 октомври 2021 г. 

Лектор: проф. дфзн Стоян Русев

Анотация

Фотониката превъзхожда електрониката по бързодействие, но заради дифракционните ограничения ѝ отстъпва по отношение на миниатюризацията.

Плазмониката предлага потенциал за съчетаване на бързодействието с размери под границата на дифракция (нанофотоника) и свързаните с това многобройни приложения.

Разгледани са накратко физическите основи на обемните, повърхнинни и локализирани плазмони – колективни трептения на свободни електрони. Представени са и някои резултати с участието на автора в тази област.

Тримерни порьозни метални структури получени чрез селективно разтваряне на аморфни и (нано-) кристални сплави

Дата на провеждане: 15 юни 2021 г. 

Лектор: проф. дхн Тони Спасов

Нано- и микропорьозните метални структури се обект на оправдан изследователски интерес. Тяхната силно развитата повърхност, висока електро- и топлопроводимост и механична стабилност определя различни приложения в катализа, сензорните устройства, филтрирането, биотехнологията и др. Разсплавяването чрез селективно разтваряне на по-малко благородния(те) метал(и) е един от начините за получаване на порьозни структури.
Един интересен и сравнително нов подход за получаване на такива фукционални материали включва използването на аморфни и нанокристални метални сплави като прекурсори.
През последните години бяха изследвани от нас редица аморфни сплави на базата на благородни метали, както и на преходни метали. С цел постигнане на желани микро- и нанопорьозни структури са оптимизирани условията на електрохимично или химично разтваряне (вид и концентрации на електролита, температура, време, електрохимичен потенциал). За някои от металните стъкла (напр. тези базирани на Zr или Pd) опорозяването се осъществява с постоянна скорост в три измерения, което се обяснява с повърхностно контролиран процес на разтваряне. Скоростта на формиране на порьозната структура е много висока, тъй като целият процес продължава няколко минути. В резултат на това се получават тримерни хомогенни микро(нано)порести структури. Проследена е също еволюцията на морфологията и микроструктурата на нанопорестите материали в различните етапи на разтваряне. Промените в състава на лигаментите и микроструктурата при различни времена на разтваряне се свързват със състава на сплавта и механизма на разсплавяване. Показано е, че така получените порьозни структури демонстрират висока електрокаталитичната активност по отношение на отделянето на водород и кислород, а също така са подходящи като носители на активната фаза в йонни батерии.

Звезди, планети и живот: лабораторни експерименти

Дата на провеждане: 30 март 2021 г. 

Лектор: проф. Димитър Съсълов (Department of Astronomy, Harvard University)

Анотация

През последните няколко години нашата международна група от екипи разработи система от химически реакции, които обещават – в скоро време, да доведат до създаването на функциониращи протоклетки в лабораторни условия. Тази система от химически реакции се базира на начални условия от астрофизика (звезден ултравиолетов спектър) и геофизика, и на рядко срещани молекулни квантови процеси. 
 
Лекцията ще разгледа някои от последните лабораторни експерименти и бъдещи насоки.
Повече за лектора:

Димитър Съсълов е професор по астрономия в Харвард. Той е и директор на Harvard Origins of Life Initiative.

Раманова спектроскопия

Дата на провеждане: 23 февруари 2021 г. 

Лектор: проф. дфзн Мирослав Абрашев

Анотация

С откриването на нееластичното разсейване на светлина във вещество, от Раман през 1928 г. (по-късно наречено на негово име) и с налагането на лазерите като комерсиални източници на монохроматична светлина през 70-те години на XX век Рамановата спектроскопия заема своето достойно място сред многобройните оптични експериментални методи за изследване на различни свойства на веществото.

Представени са накратко същността на метода, неговите предимства и недостатъци. Лекторът разказва и за някои резултати, получени с негово участие при изследванията на различни материали.

Квантова информатика

Дата на провеждане: 26 януари 2021 г. 

Лектор: акад. Николай Витанов

Анотация

През 1982 година Файнман предлага идеята за квантовия компютър – машина, работеща по законите на квантовата физика, която може да реши задачи, практически нерешими за добре известните ни класически компютри.

В лекцията са представени историята на квантовите компютри от Файнман до наши дни, досегашните успехи и неуспехи, перспективите за тяхното построяване и задачите, които те ще могат да решат. Представени са накратко и другите основни квантови технологии, развили се от идеята за квантовия компютър: квантови симулации, квантова криптография и квантови комуникации, квантова метрология и квантови сензори.

Лекторът разказва и за основните теми и резултати на Групата по квантова оптика и квантова информатика във Физическия факултет.  

Нобеловата награда по физика за 2020 г. и развитие на физиката на черните дупки

Дата на провеждане: 10 декември 2020 г. 

Лектор: проф. дфзн Стойчо Язаджиев

Анотация

Нобеловата награда по физика за 2020г. бе присъдена за изследвания на черните дупки, които безспорно са сред най-интересните и най-загадъчните обекти във Вселената. Докладът е посветен както на нобеловата награда, така и на развитието на физиката на черните дупки.

Прави се кратък обзор на историята на черните дупки и приносите на тримата нобелови лауреати. На полулярно ниво са представени основни идеи и изследвания в рамките на мултимесинджър астрономията на черните дупки. По-специално се разглеждат различните фази на сливането на черните дупки и извличането на физическа информация от тях чрез числата на Лов и честотите на иззвъняване на черните дупки.

Разгледани са и сенките на черните дупки като източник на информация за черните дупки и общатата теория на относителността. За контрастно сравнение с черните дупки са коментирани и гравитационно вълновите и електромагнитените проявления на други емблематични обекти в общатата теория на относителността – пространствените тунели (wormholes), които също са мишена на новородената мултимесинджър астрономия. В края на доклада са разгледани плановете за бъдещото развитие на областта.