Научни награди

Kолегата д-р Любомир Стоянов, физик в катедра Квантова електроника, е млад учен, придобил международен авторитет в областта на сингулярната линейна и нелинейна оптика и с впечатляващата за възрастта му научна и публикационна дейност е дал своя достоен принос за увеличаване на престижа на българската наука и за издигане нивото на научните изследвания в България.

След защитената с отличие магистърска дипломна работа през 2011 г. на тема „Фазово чувствителен влакнесто-оптичен лазерен сензор за охрана на обекти“, продължава работата си като редовен докторант в Лабораторията по фемтосекундна фотоника на катедра Квантова електроника, Физически факултет. Доказва се като активен млад човек, който не се колебае да започне работа по нов проект, когато положителният краен резултат съвсем не е очевиден. Интересите му са в областта на сингулярната и нелинейната оптика с тенденция да се развият в областта на оптиката на свръхкъсите фемтосекундни снопове/импулси.

Като признание за качеството на изследванията му, след успешната защита на докторската му дисертация (тема: Контролируемо генериране и самофокусиране на сингулярни снопове и характеризиране на свръхкъси импулси), през 2015г. д-р Любомир Стоянов бе удостоен с наградата на Факултетния съвет на Физически факултет за най-добра дисертация за ОНС „доктор”. През същата година той бе назначен като физик в катедра Квантова електроника, по-точно – в Лабораторията по фемтосекундна фотоника. Тази длъжност заема и понастоящем.

Д-р Стоянов продължава интензивните си и на високо ниво изследвания в областта на сингулярната и нелинейна оптика. Сред експерименталните му изследвания се открояват тези по контролирана промяна на формата на оптични снопове чрез създаване на големи оптични „кристали”, съставени от стотици оптични вихри. В тези изследвания, вместо ползваните дотогава компютърно-синтезирани холограми, той ползва съвременни (по стандарт HD) двумерни пространствени модулатори с течни кристали. В зависимост от геометрията на „кристалите” (напр. квадратна, хексагонална), както и в зависимост от комбинациите между тях, д-р Стоянов получи важни нови резултати, публикувани в Journal of the Optical Society of America (vol. 35, pp. 402-409 (2018)), в Journal of Optics (vol. 20, Art. Nr. 095601 (2018)) – издание на Institute of Physics, Англия, и в списание Scientific Reports на издателската група Nature (Scientific Reports vol. 9, Art. Nr. 2128 (2019)). Друга важна група негови резултати са на основата на идеи от сингулярната оптика. Той по прецизен и неоспорим начин показа, че недифрагиращи на големи разстояния Гаус-Беселови снопове могат да бъдат генерирани чрез анихилиране на оптични вихри с високи топологични заряди (напр. >30). Резултатите му са подкрепени не само от физическата интуиция, но и от известните теореми за Фурие-трансформацията. Получените резултати са публикувани в списание Optics Communications (vol. 480, art. 126510 (2012)) и за втори път, през м. 11.2020г., са приети за публикуване в списание Scientific Reports на групата Nature. Отделно направление в изследванията му, изцяло инициирано от него, е създаването и манипулирането на поляризационни сингулярности (напр. на снопове с радиална и с азимутална поляризация) в далечна зона или в изкуствена далечна зона – т.е. във фокуса на леща. Такива поляризационни сингулярности д-р Стоянов успя да генерира и в полетата на Гаус-Беселови снопове. Понастоящем в напреднала фаза е разработването на аналитичен модел. Предстои оформяне на резултатите. Доктор Стоянов е автор на 21 статии (11 статии с импакт-фактор, 6 статии в списания с импакт-ранг, 4 статии в реферирани списания; 2 от тях – в Bulgarian Journal of Physics) и на 26 доклада на специализирани международни конференции. Според базата данни на Google Scholar, към датата на кандидатстването му за наградата, неговите трудове са цитирани не по-малко от 38 пъти.

Прецизността и качеството на работата на д-р Стоянов са наистина забележителни. Ясно доказателство за мотивацията, за отдадеността му на работата и за способността му да планира и да провежда самостоятелни изследвания, е приносът му в споменатите изследвания. Ясното вникване в същността на проблемите и собствените му идеи ще му позволят да продължи да израства като учен. Д-р Стоянов е спечелил пост-докторска стипендия на Фондация „Александър фон Хумболт“ (Германия) за научна специализация в Университет Фридрих Шилер (Йена, Германия), в Института по оптика и квантова електроника на Факултета по физика и астрономия, в Катедрата по нелинейна оптика, ръководена от професор Герхард Паулус – почетен доктор на Софийския университет.

Честита награда, колега Стоянов!

Д-р Любомир Стоянов

Проф. Иван Христов участва в конкурса с номинация от катедрения съвет на катедра Квантова електроника на Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Основание за това са неговите високи и международно признати научни постижения в областта на кохерентната и нелинейна оптика и физиката на ултракъсите лазерни импулси.

Иван Христов завършва висше образование във Физически факултет (ФзФ) на Софийския университет (СУ) през 1980 г. Дипломира се със специализация в областта на физиката на твърдото тяло. През периода 1980г.–1983г. работи като физик-специалист-конструктор в Института по специална оптика, гр. София, а след това е докторант във ФзФ-СУ. Научната и образователна степен «доктор» (по онова време – кандидат на физическите науки) получава през 1987г., а научната степен Доктор на науките – през 2000г., и двете от ФзФ-СУ. През 1996г. е избран за доцент, а през 2003г. – за професор във ФзФ-СУ. От 1993г. до 2000г. е бил директор на Института по лазерна техника към Физически факултет. От 1991г. до 1993г. е пост-докторант на Фондация „Александър фон Хумболт“ за научни изследвания в Германия, в Макс-Планк Институт по квантова оптика (Гархинг-Мюнхен) – водещ център в световната наука в тази научно-изследователска област, което несъмнено има определяща роля в по-нататъшното му развитие като утвърден учен със световно признание. Следват няколко специализации като гост-изследовател в научни центрове в САЩ – във Вашингтон, Мичиган и в Колорадо, където работи с водещи американски групи в областта на лазерната физика и оптика.

Проф. Иван Христов е високопродуктивен учен, работещ в областта на няколко взаимно свързани съвременни научни и научно-приложни области на модерната физика: квантова електроника и лазерни технологии, лазерна физика при свръхсилни полета, физична (вълнова) оптика, нелинейна и кохерентна оптика, квантова оптика и фотоника, кохерентни взаимодействия на лазерното лъчение с материята. Това е комплексна област – изключително актуална в момента и иновативна, много бързо развиваща се, с важно фундаментално и приложно значение и в процес на интензивно развитие в последните години, с необозрими перспективи за практическо приложение на получените резултати в редица области от приложната физика, наука и технология, като, но не само: лазерни технологии, енергетика, биомедицината, оптични комуникации, оптично-индуцирано модифициране на микро- и нано-обекти, квантова информатика, оптична криптография, високоточна метрология и др.

Общият брой на научните публикации на проф. Иван Христов, в рецензирани и реферирани специализирани научни издания, както и доклади на конференции, отпечатани в пълен текст в тематични сборници, от 1983г. до днес, е 153 – индексирани в световните наукометрични информационни системи. Съответните наукометрични данни са впечатляващи. В представения от него списък на научни публикации за конкурса, 92 от тези статии имат много висок общ импакт фактор – над 370, а останалите са с висок импакт ранг. Статиите във водещите специализирани чуждестранни списания с най-висок импакт фактор в съответната научно-изследователска област, са разпределени както следва: 12 бр. в Optics Letters, 11 бр. в Optics Communications, 9 бр. в Applied Physics B, по 6 бр. в Physical Review Letters, Physical Review A, Optical & Quantum Electronics; Journal of Chemical Physics; по 4 бр. в IEEE Journal of Quantum Electronics; Optics Express; Journal of the Optical Society of America B; по 3 бр. в Science; Journal of Modern Optics; IEEE Journal of Selected Topics in Quantum Electronics; по 2 бр. в Nature и Physica Sripta и по 1 бр. в Optica Acta, Applied Physics Letters, Chemical Physics, New Journal of Physics, Annals of Physics и Journal of Atomic and Molecular Physics, както и 2 бр. в Proceedings of the National Academy of Sciences of the USA. Заради високия им престиж и импакт фактор, специално се открояват трите статии в Science, двете статии в Nature и шестте статии във Physical Review Letters – само те формиращи импакт фактор от около 210. А десетте научни статии, публикувани в Appl.Phys.B и J.Appl.Phys. са ясен и точен индикатор за приложния аспект, съдържащ се в работите на проф. Христов, и за приложимостта на резултатите от неговите научни изследвания.

Професор Христов е автор и на 3 глави/студии по покани в научната поредица Progress in Optics (1991г.), в книгата Femtosecond Optical Frequency Comb: Principle, Operation and Applications (2005г.) и в книгата Strong Field Laser Physics (2009г.) на реномираните международни издателства Elsevier, Kluwer и Springer.

Справка в база-данни SCOPUS показва за проф. Иван П. Христов (ID:7005799761) 143 реферирани научни публикации, над 4500 независими цитирания (след изключване на самоцитиранията от всички съавтори) и индекс на Хирш h = 30 (без самоцитирания). Това е един много висок резултат за съответната специфична научно-изследователска област. Според Google Scholar (система, която търси и включва допълни източници, като книги, дисертции, издадени патенти, и др.), цитатите достигат до още по-впечатляващия брой 7551, и h = 38.

Основната научна дейност на проф. Христов, в която са главните му научни и научно-приложни приноси, е в областта на физиката на вълновите процеси – физична и нелинейна оптика, оптика на ултракъси лазерни импулси (фемтосекундни и атосекундни) със свръх-висока мощност (теравати-TW и петавати-PW) и интензитет, известна като ‘екстремна нелинейна оптика’.

Показателен за националното и международното признание на научните постижения на проф. Христов е фактът, че той е бил национален координатор (заедно с покойния чл.-кор. проф. дфн Соломон Салтиел) на участието на България в международния проект Extreme Light Infrastructure (ELI), финансиран по 7-ма Рамкова програма на Европейския съюз, на предпроектна фаза (ELI-PP). В пилотния проект „ELI-PP” бяха включени 13 държави, 15 университета и института и 12 научни фондове и министерства, общо 27 партньори от Европейския съюз. България, с участието на СУ „Св. Климент Охридски” и на Фонд „Научни изследвания” към МОН, стана съосновател на ELI.

Проф. Христов бе идеологът и ръководителят на проекта „Съвременна лаборатория по фемтосекундна фотоника”, финансиран от Националния фонд „Научни изследвания”, по който във ФзФ-СУ бе сложено началото на изграждането на първата (и единствена работеща понастоящем) в България Лаборатория по фемтосекундна фотоника с мощна фемтосекундна лазерна система. Тази лаборатория, освен че е уникална и водеща на Балканите, притежава оборудване и тематика на изследвания, които се конкурират с най-напредничавите в Европа и света в областта на лазерната физика. В момента проф. Христов е координатор за Софийския университет в проекта „ELI-ERIC-BG”, който през м. 11, 2020г. предстои да бъде включен в обновената Национална пътна карта на научните инфраструктури.

Неоспорим факт е, че посочените приноси на проф. Иван Христов към световната наука са допринесли за нарастването на международния престиж на българската наука. Напълно закономерно, това важи и за издигане на нивото на научните изследвания в България, утвърждавайки позициите на Софийския университет „Св. Климент Охридски” като водеща образователна и научна институция в страната. В частност, постиженията на проф. Христов благоприятстват и силно стимулират развитието на научното звено, в което работи – Физически факултет и катедра Квантова електроника, както и на Лабораторията по фемтосекундна фотоника на ФзФ-СУ.

Честита награда, професор Христов!

Проф. Иван Христов

Националното представителство на студентските съвети отличи най-изявените студенти на България. За пръв път бе връчена и награда в категория „Докторант“ за изявен млад учен. Наградата получи Люба Димова – докторант в катедра „Метеорология и Геофизика“, Физически факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Л. Димова е докторант втора година и работи по темата „Изследване на цунамигенни зони в района на Източното Средиземноморие“ с научен ръководител доц. д-р Ренета Райкова.

Люба Димова достигна и финалната четворка (трима физици и един биолог) в надпреварата за стипендия на финансова група „Карол“ за 2017 г. Повече информация ще откриете на http://www.npss.bg/item/650-sg2016 и http://www.karollblog.bg/novata-zvezda-v-szvezdieto-doktoranti-na-karol-otnovo-e-fizik/.

Академичното тържество, проведено в Аулата на Софийския университет, бе открито от чл.-кор проф. дин Иван Илчев. Той припомни, че Университетът чества знаменателната годишнина от успението на св. Климент Охридски в седмицата след обявяването на националните рейтинги на университетите в България, които доказват за сетен път, че Софийският университет не отстъпва от позициите си на водеща образователна и научна институция в страната.

По традиция на патронния празник на Софийския университет бяха връчени и награди на отличили се преподаватели и студенти през изминалата година.

Голямата награда за научна и изследователска дейност „Софийски университет „Св. Климент Охридски“ бе обявена от заместник-ректора на Софийския университет чл.-кор. проф. дфзн Николай Витанов. Той припомни, че наградата е учредена през 2008 г. и се връчва веднъж на две години. За първи път лауреатите са трима: проф. дхн Николай Денков, проф. дфн Стойчо Язаджиев и научен колектив от Факултета по славянски филологии и Факултета по класически и нови филологии.

Проф. дхн Николай Денков е предложен от Катедрата по инженерна химия и фармацевтично инженерство и Факултетния съвет на Факултета по химия и фармация на Софийския университет въз основа на неговите високи и международно признати научни постижения в областта на физикохимията на дисперсните системи и повърхностите. Това е много актуална област на науката с важно фундаментално и приложно значение и в процес на интензивно развитие в последните години.

Научната активност на проф. Николай Денков е впечатляваща. Сред изключително убедителните наукометрични данни са неговите 141 научни публикации, включително и 9 глави от книги и две публикации в списание „Нейчър“; 130 от тези публикации са в реферирани научни списания. Проф. Денков има девет международни патента и едно авторско свидетелство. Проф. Денков има 5 500 цитата в международни реферирани издания и h-индекс=39. Той е ръководител и съ-ръководител на 33 международни проекта с чуждестранни университети. Има 69 поканени лекции и семинари в чуждестранни университети и научни институти. Бил е председател и съпредседател на пет и член на научните комитети на десет международни конференции и симпозиуми.

Проф. Денков е създател и ръководител на научно-изследователска група от млади преподаватели и докторанти.

Проф. Денков е носител на Голямата награда „Питагор“ през 2010 г., през 2013 г. е отличен с Почетния знак на Софийския университет със синя лента.

Бил е заместник-декан на Факултета по химия и фармация, ръководител на Катедрата по инженерна химия и заместник-министър на образованието и науката.

 

Проф. дфн Стойчо Язаджиев е предложен от Катедра „Теоретична физика“ на Физическия факултет. Става доцент на 32 години, доктор на науките – на 35 и две години по-късно – професор. Научните интереси на проф. Язаджиев са на границата на математическата физика и математиката. Най-значимите му научни резултати са свързани с изследването на уравненията на Айнщайн, описващи структурата на пространство-времето и тяхното приложение в релативистката астрофизика и космология.

Проф. Язаджиев има 130 публикации, 50 от които са във Physical Review D. Общият импакт фактор на статиите е над 350, а индивидуалният – над 200. Има h-индекс=20 и 901 независими цитирания.

Стипендиант е на Фондация „Александър фон Хумболт“ в Университета „Георг Аугуст“ в Гьотинген и в Университета в Тюбинген. Гост-професор в Олденбург, Кардиф и Тюбинген.

Проф. Язаджиев е бил ръководител на договор за научни изследвания на теоретична астрофизика между Софийския университет и Университета в Тюбинген, на проекти за двустранно сътрудничество с Германия, с Националния „Фонд научни изследвания“ и с Фонда за научни изследвания на Софийския университет.

Носител е на Награда за млад учен на Софийския университет, Награда на Министерството на образованието и науката за особен принос в науката на млад учен, както и на Награда „Питагор“ за утвърден учен в природните науки и математиката. Създател е на научната група по обща теория на относителността, гравитация и релативистка астрофизика.

Проф. Язаджиев е консултант на Нобеловия комитет за номиниране на лауреати.

Проф. Язаджиев е осигурил приемственост в своята област на научни изследвания чрез своите петима защитили докторанти, които са преподаватели в различни университети.


Научният колектив от Факултета по славянски филологии и Факултета по класически и нови филологии включва проф. дфн Петя Янева, проф. д-р Ангелина Минчева, доц. д-р Цветана Ралева, доц. д-р Ценка Досева и доц. д-р Веселка Желязкова и е отличен за „Симеонов сборник (по Светославовия препис от 1073 г.). Том 3. Гръцки извори“.

Средищно място в научните изследвания на авторския колектив заема проучването на един от най-значимите паметници от Златния век на българската книжнина, известен като Симеонов сборник, преведен на старобългарски език между 919 и 927 година с покровителството на цар Симеон. Автентичният старобългарски ръкопис не е оцелял, но за него свидетелства най-ранният му превод – староруският от 1073 година.

Симеоновият сборник е безценен извор за старобългарска книжовност, език и култура. С активното участие на проф. дфн Петя Янева, доц. д-р Цветана Ралева, доц. д-р Ценка Досева и доц. д-р Веселка Желязкова Симеоновият сборник беше издаден през 1991 година, а през 1993 година беше публикуван негов речник-индекс. Цитиранията от български и чужди учени на тези два тома са над 180.

Венец на дългогодишните научни занимания на авторския колектив е излезлият от печат през 2015 година трети том от поредицата. За първи път в световната медиевистика (византология и палеославистика) обнародването на старобългарския превод се осъществява успоредно с неговите гръцки извори. Двуезичното критическо издание олицетворява най-добрата световна медиевистична едиторска практика. То вече е част от фондовете на най-престижните световни библиотеки – Британската, Конгресната в САЩ, тези на Лондонския, Оксфордския, Йейлския, Станфордския, Харвардския, Колумбийския, Принстънския и други университети.

Дългогодишната работа на авторския колектив започва през 80-те години на ХХ век в рамките на Езиково-текстологичната лаборатория при Софийския университет, ръководена от проф. Румяна Павлова. Проф. Петя Янева е световно признат учен класически филолог, чиито разработки имат интердисциплинарен и енциклопедичен характер. Доц. д-р Цветана Ралева е изследовател с разностранни интереси в областта на медиевистиката, българо-руските книжовни връзки, съпоставителна славянска лексикология и лексикография. Основните научни приноси на доц. д-р Ценка Досева са свързани със славянската историческа лексикология, проучването и издаването на славянски ръкописи, славянската химнография. Интересите на доц. д-р Веселка Желязкова са в областта на библейската тексткритика, кирило-методиевската библиография, историческата лексикология.

Никола Каравасилев бе удостоен с наградата на Karoll заради успешната му работа с ученици. От своето постъпване като студент в Университета той ръководи школа за подготовка на ученици от гимназиалните класове за участие в Националната олимпиада по астрономия. С течение на времето той започва да подготвя ученици и по физика, като една от мечтите му е след време да достигне нивото на известния учител по физика Теодосий Теодосиев. Днес Никола Каравасилев ръководи няколко школи по физика и астрономия, в които се подготвят едни от най-добрите състезатели в тези науки през последните две учебни години. Всяка година поне трима негови ученици се завръщат с медали от различни международни състезания. Неговите възпитаници жънат успехи не само в научните олимпиади и състезания, но се включват също така успешно в различни фестивали и други събития, целящи популяризирането на науката.

Никола Каравасилев споделя, че негова отколешна мечта е да изгради модерна лаборатория по физика, в която учениците му да се подготвят. Според него лабораторната работа е нещо, което е много важно за усвояването на знания по физика, но за съжаление тя на практика липсва в училищното образование по предмета.

Никола Каравасилев е вторият докторант от Физическия факултет, спечелил наградата на Karoll в нейната четиригодишната история. Победителят в първия конкурс Христо Илиев е докторант към катедра „Квантова електроника”.

Никола Каравасилев

Проф. Стойчо Язаджиев е преподавател във Физическия факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Изследователската му дейност е фокусирана върху обща теория на относителността и уравненията на Айнщайн. Основните му приноси през 2013-2014 г. са в направленията: Изследване на фундаменталния проблем за тъмната енергия на астрофизично ниво и Математическата теория на уравненията на Айнщайн и техните модификации с включване на тъмната енергия. През 2013-2014 г. проф. Язаджиев е публикувал 14 статии в международни списания с импакт фактор.
Текстът е взаимстван от сайта на МОН

От 14.05 до 18.05 група преподаватели и студенти от Софийския Университет участваха в ежегодната конференция на Европейската академия по оптика и оптометрия (http://www.eaoo.info) с доклади и постери.

Студентката Мила Павлова, втори курс специалност Оптометрия, спечели наградата за най-добър постер.

В изследователската работа на двама от новоизбраните Нобелови лауреати по физика за 2014 г. – Х. Амано и И. Акасаки – през последните десетина години успешно са участвали със съвместни публикации български физици, завършили Физическия факултет на СУ “Св Климент Охридски”, някои от които работят или са работили в него и в БАН.

Доц дфн Евгения Вълчева от Физическия факултет участва в около 13 статии, главно посветени на взаимовръзката между структурни и излъчвателни свойства на мулти-квантови ями и свръхрешетки от GaN и AlN – основни компоненти на синьо-излъчващите светодиоди и лазери. Други съвместни статии са посветени на детайлно изучаване на излъчвателната рекомбинация в InN – ключов, по-теснозонен полупроводник от активната област на синьо-излъчващите светодиоди и лазери, както и в модулационно легирани мулти-квантови ями от GaN. В една от тези работи (Phys. Rev. B 69, 115216, 2004), направена по идея на проф. дфн Борис Арнаудов, за пръв път се определя истинската ширина на забранената зона на InN. С това се слага край на дългогодишен спор. Съавтори в изследванията са и възпитаници на Физическия факултет на СУ “Св Климент Охридски”, които понастоящем работят в чужбина: д-р Таня Паскова, д-р Пламен Пасков, д-р Ваня Даракчиева.

Интервю във в.Стандарт с доц. Е. Вълчева и проф. Б. Арнаудов

Докторантът на ФзФ Христо Илиев спечели националната награда за докторант на инвестиционната група „Карол Финанс АД”.

„Карол Финанс АД” e компания, която полага целенасочени усилия за развитието и разпространението на знание. През 2011 год. Компанията реши да надгради досегашните си инициативи с нова – подкрепа за научните изследвания. В рамките тази нова инициатива, всяка година „Карол Финанс АД” ще подкрепя един докторант в България, който има шансове да създаде нещо значимо за науката и/или практиката. Стипендиантът се избира чрез конкурс, победителят в който получава 10 месечна стипендия.

Кандидатите за стипендията трябва да извършват своите научни изследвания в една от следните области на знанието: икономика, финанси, международни икономически отношения, право, физика, математика.

Първото издание на конкурса за докторанти се проведе в периода октомври-декември 2011 г. Изборът е тристепенен. Първо се извършва селекция по документи и петима докторанти бяха допуснати до интервю, на което се селектират трима финалисти. Те правят представяне на научно-изследователската си дейност пред мениджъри и служители на компанията, които ги оценяваха по предварително определен набор от критерии.

След презентацията, които направиха пред мениджъри и служители на компанията, и изключително оспорвано съревнование с кандидати от посочените по-горе области, стипендията за 2012 г. единодушно бе присъдена на Христо Илиев, СУ „Св. Климент Охридски”, докторант към Катедра „Квантова електроника”, СУ „Св. Климент Охридски”, Физически факултет.

Темата на неговата дисертация – „Генерация на къси лазерни импулси в близката инфрачервена област с дължина на вълната между 1 и 2 микрометра”, е от голямо значение за бъдещето развитие на лазерната техника като цяло. Изследователската разработка на докторанта е част от по-голям проект координиран от доц. Иван Бъчваров (научен ръководител на докторанта), който има за цел да създаде нов източник на пренастройващо се лазерно лъчение в спектралната област около 3 микрометра. Този тип лъчение ще намери широко приложение в мозъчната хирургия, полимерните и нанотехнологиите.

Основните резултати от досегашната изследователска работа на докторанта са публикувани в списанията с най-висок импакт фактор в областта на оптиката и лазерната техника – Optics Letters и Optics Express.

На 21 януари 2009 г. на тържество в Софийска градска художествена галерия с наградата “ЗА ПОСТИЖЕНИЯ В НАУКАТА” на фондация “Еврика” за 2008 г. беше отличен младият физик АНДОН РАНГЕЛОВ. Наградата, която се присъжда за тринадесети пореден път, е за успешно защитена дисертация през годината и се дава съвместно от фондация “Еврика” и Висшата атестационна комисия при Министерския съвет на Република България. Акад. Петър Кендеров – председател на Президиума на ВАК заяви, че 12 са били предложенията за наградата за 2008 г., които научните комисии е трябвало да разгледат и оценят, от които поне половината са заслужавали да бъдат отличени. Сред всички тях се е откроила дисертацията на АНДОН РАНГЕЛОВ от Физическия факултет на СУ “Св. Кл. Охридски”, който стана носител на наградата за отличната защита на дисертационен труд на тема “Кохерентен контрол на квантови системи и импулсни полета”, за което му е присъдена образователна и научна степен “доктор”.


Андон Рангелов е роден през 1979 г. в Пловдив, където завършва е средното си образование в Математическата гимназия. Като ученик е редовен участник в три международни олимпиади по физика. За разлика от почти целия останал национален отбор, който по традиция заминава “в пакет” за САЩ или Западна Европа, А. Рангелов решава да остане и поема по трудния път на научната кариера в България. През 2002 г. се дипломира като бакалавър по специалност “Теоретична и математическа физика” към Физическия факултет на СУ “Св. Кл. Охридски”, а от 2004 г. е редовен докторант в катедра “Теоретична физика” под ръководството на доц. д-р Николай Витанов.
Научните интереси и постижения на Андон Рангелов са в областта на квантовата физика, квантова оптика, квантови състояния. Той е автор на 8 публикации в реномирани международни списания с голям импакт фактор. Участвал е в 8 международни конференции и летни школи. Научните му работи са близко свързани с конкретни експериментални проблеми и са получили 7 независими цитирания. Научните му интереси са съсредоточени в областта на квантовата физика, кохерентен контрол, квантова оптика, квантови състояния, кохерентна суперпозиция, стимулиран Раманов адиабатен преход, система с две нива и система с три нива. По време на обучението си Андон Рангелов има шанса и предизвикателството да реализира няколко средносрочни научни специализации в университетите в Кайзерслаутерен и Касел, Германия; Съсекс, Великобритания; Пиза, Италия; Тулуза, Франция. През 2002 г. печели дванадесемесечна стипендия “Мария Кюри”. Член е на международната научна организация “Американско оптично общество”. Научният му ръководител доц. д-р Николай Витанов го представя като един изключително комуникативен млад физик, с огромно желание за изява, нови контакти и предизвикателства. Демонстрираният разностранен талант от Андон Рангелов, в комбинация със забележителната му трудоспособност, са гаранция за бляскава научна кариера.
В дисертацията са представени теоретични резултати върху изследването на проблема с кохерентния контрол на квантови системи с три и повече нива, посредством импулсни полета. Показано е обобщение на техниката на бърз Щарков адиабатен преход (SCRAP), което предлага прост и ефективен метод за пълно прехвърляне на населеност от начално ниво 1 до крайно ниво 3 в система с три нива, свързани с рамоново взаимодействие. Направено е аналитично пресмятане на вероятността за контраинтуитивен преход в система с три нива, в която две от нивата са паралелни и се пресичат с трето наклонено ниво.

Андон Рангелов е предложил нова техника за почти пълна йонизация на населеност от основно дискретни състояния, свързани с континуум чрез двуфотонен преход през разпадащо се средно състояние. Нейното бъдещо приложение е възможно при фотойонизация на атоми или молекули с голяма продуктивност на йонизацията при извънредно ниски температури. В дисертацията е използвана унитарна трансформация на Хаусхолдер за редуциране на затворената система с три нива в ламбда конфигурация , в която може да има двуфотонен резонанс, водещ до наличието на тъмно състояние от нов вид. Показано е създаването на различни суперпозиции между диабатните състояния чрез използването на новото тъмно състояние.
Младият учен благодари за престижното отличие, като изтъкна че специални благодарности заслужава и научният му ръководител доц. д-р Николай Витанов, под чието ръководство работят още 3-ма докторанти. Той отстъпи паричната част от наградата си за подкрепа на учиници с интереси и изявени способности в областта на физиката.

Венелин Кожухаров е на 27 години и е докторант по физика на елементарните частици и високите енергии в Софийския университет. Снощи от сцената на Малък градски театър “Зад канала” той продължи разказа си за строежа на света около нас, след като на предварителния кръг разказа как изучаването на елементарните частици на практика е равносилно на археология на вселената. Младият физик вече е работил в гигантския ускорител в Швейцария, където се очаква да бъде доказано съществуването на най-малката частица, наричана често “Частицата Бог”. На финала Венелин си пожела Вселената и материята да стане по-позната, тъй като до момента учените са успели да обяснят едва една-шеста от нея.

още (в PDF формат) …

Наградата бе връчена на доц. д-р Николай Витанов от Физическия факултет на СУ “Св. Кл. Охридски”. През 2008 г. докторант на доц. Витанов е награден за постижения в науката от фондация “Еврика” и Висшата атестационна комисия при Министерски съвет за отличната защита на дисертационен труд. Доц. Витанов е автор на 85 публикации в международни списания.

На 20 февруари 2008 г. на официална церемония в МОН министърът на образованието и науката Даниел Вълчев връчи наградите „За особен принос в науката” за 2007 г. Доц. Валентин Попов, преподавател във Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски”, получи наградата „За особен принос в науката” за млад учен.

Доц. Валентин Попов има постижения в областта на теоретичното изследване и компютърното моделиране на физични свойства на въглеродни нанотръбички.
Автор е на 41 научни статии. Носител е на международните награди: Marie-Curie Intra-Еuropean fellowship, NATO Advanced Study Grant, Research Fellowship from the Federal Science Policy Office of Belgium и др.
Участва в международни колективи за разработване на международни програми и проекти.

Текстът е взет от сайта на Министерството на образованието и науката.

23 декември 2005 г.
С награда „За особен принос в науката” през 2005г. за млад учен беше удостоен доц. д-р СТОЙЧО СТОЯНОВ ЯЗАДЖИЕВ от Софийски университет „Св.Климент Охридски” – Физически факултет.

Доц. Стойчо Язаджиев е перспективен млад учен, автор на голям брой научни работи, публикувани в реномирани международни списания, като: Physical Review D, International Journal of Modern Physics и други.
Носител е на наградата на Фондация „Св.Климент Охридски” в областта на физиката.

Текстът е взет от сайта на Министерството на образованието и науката.