Търсене
Close this search box.

НА 13 ФЕВРУАРИ: ПУБЛИЧНА ЛЕКЦИЯ НА ТЕМА „ПЪТЯТ КЪМ АНТАРКТИДА“

„Пътят към Антарктида“ – първата публична лекция за 2024 г. от лекторията „Светът на физиката – на живо“, организатори на която са  Столична библиотека, списание „Светът на физиката“ – печатен орган на Съюза на физиците в България,   и катедра „Физика“ при  МГУ „Св. Иван Рилски, ще се състои на 13 февруари (вторник) от 17.30 ч. в Американския център в Столична библиотека – пл. „Славейков“ № 4.

Антарктида е най-студеният, най-високият, най-трудно достъпният континент на планетата, пазещ спомена за епичния път на Шакълтън, Скот и Амундсен към Полюса  от преди повече от век, а днес е мечта за много учени и романтици.  Защо хората се стремят към това сурово място, какво дава Антарктика на науката, как тя влияе на климата на планетата и живота на хората – за това ще разкажат  гл. ас.  д-р Гергана Георгиева и Васил Гурев в своето представяне „Пътят към Антарктида“.

 

Антарктида е уникална със своята девствена природа, притежава значими ресурси, които човечеството трябва да се научи да ползва мъдро и с отговорност. Леденият континент крие много тайни от историята на планетата, които чакат своето разкриване, а динамичните промени на ледената му покривка днес са друго актуално предизвикателство за изследователите. Авторите ще представят интересни резултати от своите изследвания върху сеизмичността и динамиката на ледниците в района на Българската база на остров Ливингстън.

В лекцията ще бъде разказано за развитието на Базата – от първите трудни пионерни години до съвременния ѝ вид, за изграждането на новия лабораторен корпус, за кораба „Св. св. Кирил и Методий“ и за хората, които тези четиридесет  години са изминавали своя път към своята мечта – Антарктида.

Гл. ас. д-р Гергана Георгиева е преподавател в катедра „Метеорология и геофизика” на Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. През 2014 г. получава докторска степен по сеизмология и вътрешен строеж на Земята, изучавайки строежа на земната кора и горната мантия под България. Нейните научни интереси са в областта на изучаването на строежа на Земята, индуцираната сеизмичност и сеизмичността в ледниците (криосеизмология, от 2015 г.), както и движението на ледниците. През 2015 г. като член на 24-тата Национална антарктическа експедиция тя успешно инсталира първата българска антарктическа сеизмична станция. Участвала е в пет български антарктически експедиции с научни проекти за изследването на сеизмичността в района, сеизмичността на ледниците и движението и активността на ледниците в района на Българската антарктическа база. От 2018 г. ръководи проект за геофизични измервания във високите планини в България.

Гергана Георгиева започва своята кариера и като популяризатор на науката след 24-тата антарктическа експедиция с кратки демонстрации за движението на ледниците по време на Софийския фестивал на науката 2016 г. Гл. ас. д-р Гергана Георгиева е секретар на Дружеството на геофизиците в България.

Гергана Георгиева участва в редица проекти със социална и екологична насоченост: работа с деца от домове, изграждане на екологични маршрути; от двадесет години е дипломиран планински водач.

Васил Гурев е физик в катедра „Атомна физика“ на Физически факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Има над 30 публикации в различни области на физиката: ефект на Мьосбауер, природна радиоактивност, физика на ледниците и др.

През годините В. Гурев е реализирал различни дейности с екологичен и социален характер: изграждане и обновяване на туристическата маркировка в планините, работа с деца в неравностойно поведение, ръководи спортни експедиции в Кавказ, Памир, Централен Тян-Шан, Хималаите.

Васил Гурев участва в подготовката на първата българска Антарктическа експедиция, два мандата е член на Управителния съвет на българския Антарктически институт, има участие в 11 български антарктически експедиции. Основател е на Университетския аварийно-спасителен отряд и е ръководител на Националния екип за работа при бедствия на БЧК. За дейността си e награждаван с редица грамоти и отличия, сред които медал „Алеко Константинов“ и златен медал „За заслуги“ на БЧК.