Меню
Спектралните методи са едни от най-утвърдените и широко използвани за диагностика в астрофизиката и физиката на плазмата. Излъчващите атоми, молекули и йони дават представа за плазмените процеси и пламените параметри. Тези методи на диагностика са неинвазивни и регистрирането на емисионните спектри във видимия диапазон обикновено е сравнително лесно. От друга страна, тълкуването им може да е доста сложен процес, по-специално при плазма при ниско налягане, която е далеч от топлинно равновесие, т.е. в случая на неравновесна плазма.
Измерването с висока разделителна способност на профила на спектрална линия, дава възможност за определяне на набор от плазмени параметри. В лекцията ще бъде представен анализ на профила на Балмеровата спектрална линия – Нα – регистриран с висока разделителна способност при различни газоразрядни източници във водород при ниско налягане. Акцентът е върху получаването на температурата на атомите, която е важен плазмен параметър, необходим при разработване на числени плазмени модели.
Малко повече за лектора…
Снежана Йорданова завършва бакалавърската специалност „Физика“ към Физическия факултет през 2002г. През 2004г. завършва магистърска специалност „Физика на плазмата“. В периода 2004-2008 е докторант във Физическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски“. През 2008г. започва работа като физик към катедра „Оптика и спектроскопия“, а една година по-късно като асистент. През 2010г. защитава дисертационен труд на тема „Спектроскопия на високочестотни разряди“, след което преминава на академичната длъжност главен асистент. От 2018 г насам, заема позицията доцент. Снежана Йорданова, чете лекции и води упражнения към бакалавърската програма по „Оптометрия“, както и в магистърските програми по „Оптометрия“, „Оптика и спектроскопия“ и „Плазмени технологии и термоядрен синтез“.
Научната дейност на Снежана Йорданова е в областта на физика на плазмата и газовия разряд. По-конкретно, диагностика с методите на оптичната емисионната спектроскопия на различни газоразрядни източници (високочестотни, микровълнови, постояннотокови и дъгови) при ниско и високо налягане, както и в различна по състав газова среда.
